|
|
Клайв Стейпълс Луис представя надежда и мир в "Далеч от тихата планета"
Снимка ©
AFP
|
Клайв Стейпълс Луис (C.S. Lewis) е известен северноирландски писател и учен, който е част от групата на Инклингс, в която влиза и неговият приятел и колега Джон Роналд Руел Толкин (J.R.R. Tolkien). Те двамата, известни със своето изследване на древните северни литератури, са се събрали в Оксфорд, за да обсъждат своите произведения. Луис и Толкин сключили споразумение, според което Луис ще напише трилогия за космоса, а Толкин продължава с "Властелинът на пръстените". Въпреки че Толкин е станал изключително известен, Луис не е получил същото признание, въпреки успеха на "Хрониките на Нарния", които му донесли популярност сред младата аудитория.
Романът "Далеч от тихата планета" (Lontano dal pianeta silenzioso), публикуван през 1938 година, е първата част от космическата трилогия на Луис и е считан за един от най-значимите научнофантастични романи извън американската литература от този период. Главният герой, филологът Едмунд Рансъм, е отвлечен от двама съмнителни учени и отведен на планетата Малакандра, която за нас е известна като Марс. Те смятат, че той ще бъде жертва на върховния бог, наречен Оярса. Рансъм успява да избяга и среща местните обитатели, хроса, които му помагат и го лекуват. На планетата живеят и други мирни същества, които Рансъм опознава, като научава техния език и обичаи. Тази опитност му дава нова перспектива и той започва да вижда расизма на белия човек като предразсъдък.
Въпреки усилията на учените да го намерят, те убиват неговия най-добър приятел Хуру. Втората част на романа разкрива как Земята, наречена Тулкандра на местния език, е определена като "тиха планета", лишена от контакт с космоса заради злото на своите обитатели, водени от същество, което някога е било светло, но сега е тъмно. Тук можем да видим паралели с падението на ангелите и с Луксфер, а съществото, създадено от върховния бог Мелалдил, може да бъде идентифицирано с християнския бог.
Рансъм среща елдилите, които му се явяват като светли същества, почти невидими за човешките очи, но изключително интелигентни и комуникативни с тези, които ги уважават. Те са безпощадни към учените, които продължават да го търсят. Финалът на историята е предсказуем, но не е необходимо да се разкрива, за да не се развали изненадата на читателя. "Далеч от тихата планета" е интересен роман, който съчетава научна фантастика с теологични теми, изпълнен с философски и религиозни референции, особено в края, където Рансъм открива тайната на Тулкандра.
Луис, като професор, влага в образа на Рансъм и черти на Толкин, показвайки интерес към местните езици и начин на живот, както и стремеж към мир, който е заплашен от Втората световна война, тъй като романът е публикуван през 1938 година. Той говори за мир и равенство, но и за липсата на любов на Тулкандра, планета, която е "тиха" заради злото, което прави хората глухи към другите. Въпреки това, посланието на Луис е изпълнено с надежда: ако хората започнат да комуникират помежду си, светът ще стане по-добър и цветен като Малакандра. Романът е визуално привлeкателен, с незабравими цветове и описания на пейзажи, наподобяващи витражи от средновековна катедрала.
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|


